Isaiah 14

1Б лизко е времето му, и не ще закъснеят дните му; защото Господ ще помилва Иакова и пак ще обикне Израиля; ще ги засели в земята им, ще се присъединят към тях другоземци и ще се прилепят към дома Иаковов.

2 ^a Ще ги вземат народите и ще ги заведат на мястото им; домът Израилев ще си ги присвои на земята Господня като роби и робини, ще вземе в плен своите пленители и ще владее над своите потисници.

3 И в оня ден, кога Господ те отърве от скръбта ти, от страха и от тежкото робство, под което беше заробен,

4 ^b ти ще подемеш победна песен против вавилонския цар и ще кажеш: как изчезна мъчителят – пресече се тиранията!

5 ^c Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите,

6 който яростно поразяваше народите с неотвратни удари, гневно владееше над племената с неудържимо гонение.

7 Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост;

8 ^d и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече.

9 ^e Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им.

10 ^f Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам.

11 ^g Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка.

12 ^h Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.

13 ⁱ А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;

14 ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.

15 ^j Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.

16 Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше,

17 вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете ѝ, пленниците си не отпущаше по домовете им?

18 Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница;

19 а ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове, – ти си като тъпкан труп,

20 ^k няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците довеки няма да се спомене.

21 ^l Гответе клане за синовете му поради беззаконието на баща им, за да не въстанат и да не завладеят земята и да не напълнят вселената с неприятели.

22 И ще въстана против тях, казва Господ Саваот, и ще изтребя името на Вавилон и целия остатък – и син, и внук, казва Господ.

23 ^m И ще го направя ежево владение и блато, ще го измета с изтребителна метла, казва Господ Саваот.

24 С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане,

25 ⁿ за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им.

26 Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи,

27 ^o защото Господ Саваот е решил, – и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, – и кой ще я отвърне?

28 ^p В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово:

29 ^q недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът ѝ ще бъде хвъркат змей.

30 ^r Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък.

31 Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища.

32 ^s А какво ще обадят вестителите народни? – Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.